Автор: Ивайло Балабанов
КЛЮЧ
Когато бе октомври и копаех
на мама гроб, до камъка студен
намерих тежък златен ключ – от рая
или от ада – знам ли? Но е в мен.
Навярно дяволът го бе забравил
и вярвам: дяволски е този дар,
защото от октомври, от тогава
живея като глухоням ключар.
И все вървя с надеждата си жалка,
че ще открия нейде по света
една запушена от кал ключалка,
една засипана със пръст врата,
която да отвежда в пантеона,
където мама с мъртвите лежи…
Тежи ми тази дяволска корона,
ах, този ключ в сърцето ми тежи…
Ще го захвърля! Чуваш ли ме, мамо?
На гроба ти оставям [...]