Публикуваме този материал от г-н Живков, писан преди почти 3 години, с успокоението „по добре късно отколкото никога“.
Автор: Цанко Живков
От поколението съм, което като гимназисти в предвоенна капиталистическа България носехме черни или тъмносини униформи, с висока яка, опираща брадата, и само за едно незакопчано копче, получавахме намаление на поведението (наказание с тежки последствия). На левия ръкав бяхме с ученически номер и това никак не подравяше достойнството ни.
Не знаехме какво е вечерно кино или театър, нощна дискотека или клуб, защото имахме строг вечерен час. И въпреки тия ограничения (или благодарение и [...]